Попадала съм на блогове, чиято концепция е изградена върху развенчаването на митове и критикуването на разни хора. Дълбоката цел, която мотивира авторите им (освен набирането на читатели чрез провокация), не ми е известна и ясна, но оповестената от тях цел е да просветляват наивните, които вярват в недоказани от науката неща – от типа на лечебната сила на хомеопатията или пък съществуването на Бог. Дори има един голям чуждестранен сайт с подобна мисия, май се казваше „Скептикът“. В общи линии е насочен срещу всичко, което все още не е доказано с твърди научни факти. Благородната идея зад него е да ни предпази от шарлатаните и измамниците. Според философията на скептика, шарлатани са всички – от индийските лекари до американските пастори. А пък онези, които не са шарлатани, са предимно заблудени от шарлатаните.
Всичко това е много добре. И аз самата никак не обичам шарлатаните и измамниците – особено, когато мамят болни, бедни или беззащитни хора. Единственото, което се чудя, е следното. Преди микроскопа и преди Луи Пастьор да „открие“ микробите за науката, идеята за съществуването на микроскопични зловредни „човечета“ под ноктите на хората сигурно е звучала, в най-добрия случай, като фантасмагория. Това пречило ли им е (на микробите, де) да функционират – да разболяват, да подквасяват млякото и прочие неща, които правят?
В смисъл, това, че нещо не е доказано от науката днес, не значи, че няма да бъде доказано утре, нали? Така че, колко точно скептични можем да бъдем, без да пуснем наочниците? А и колко абсолютно може да е доверието ни в една наука, която се дели на преди и след Коперник, преди и след Пастьор, преди и след Нютон, преди и след Айнщайн… Ако разбирате какво искам да кажа (и, да, знам, че айнщайновата физика не отменя валидността на нютоновата физика, но въпросът не е в това, нали?)
Просто храна за размисъл.
nellypax 