Наскоро отново попаднах на хубавата, но зловеща метафора за бавно сварената жаба на френския автор Оливие Клер. Пресъздавам накратко: ако една жаба се постави във вряща вода, тя веднага инстинктивно ще изскочи като тапа от шампанско и така ще се спаси от горещия казан. Ако обаче се постави в студена вода и тенджерата се нагрява достатъчно бавно, жабата няма да усети какво й се случва и бавно и благополучно ще се свари, т.е. ще умре. Разбира се, в един момент ще усети, че нещата не отиват на добре, но към този момент тя така ще се е разкиснала във врялата вода, че няма да има енергията да изскочи.
Споделих този текст с много приятели и реакцията на всеки един от тях беше: „Това съм аз! Аз съм бавно варената жаба! От този текст ме побиват тръпки, защото… това е самата истина за мен!“
И за мен. Бих казала, че в момента изпълзявам, с много труд и отдаденост, със сетни сили, както и с много подкрепа, по стените на тенджерата, но в продължение на много години послушно се варих в казана, ставаше ми все по-горещо и по-горещо, но търпях.
Първичната лъжа
Варенето на човека започва с една лъжа – лъжата, че той не знае. Не знае какво е добро за него, не знае в какво той е добър, не знае какво чувства. Също така това е лъжата, че няма право да чувства това, което чувства. И лъжата, че светът награждава страданието. Светът НЕ награждава страданието. Светът награждава автентичността. А автентичността, това е да се довериш на себе си и да уважиш истинските си чувства.
В нашите западно ориентирани култури приемаме, че онези, които често са потиснати и неразбрани са творческите натури – феноменален музикант може да работи цял живот като нелош програмист (който е чел „Игра на стъклени перли“ на Херман Хесе знае защо се получава това), вдъхновяващ учител може цял живот да съставя счетоводни отчети, художничка, чиито картини светът чака със затаен дъх, може вместо това да преведе безброй страници юридически документи, например. Тук е и топ мениджърът, който е искал да бъде „прост орнитолог“ и да се промушва с малко бинокълче и спрей против насекоми из самотни гори, за да дебне дни наред малката птичка, която прави любов с партньора си и вие гнездото си. Независимо от репутацията си, независимо от банковата си сметка, и този човек страда от сваряване. Страда и политическата анализаторка, чиито книги за любов и преображение остават ненаписани… Но това, че само (или главно) творческите натури страдат според мен е вредна илюзия. Всеки, всеки един, който е приучван да заглушава вътрешния си глас, страда и добавя слоеве страдание към колективния тежък воал, който тегне върху лицето на планетата.
В романа си „Безсъние“ Стивън Кинг създава образа на смъртен покров – воал от убийствена тъмна мъгла, който прихлупва цели домове, градове, общества, когато всички в тях ги очаква неизбежна смърт. Мисля, че планетата е покрита с такъв „смъртен покров“ и той е изтъкан от заглушените ни истински гласове, които са изгубени в плявата от бял шум… Дон Мигел Руис го нарича митоте – сън, шум на илюзиите.
Изпълзяването изпод смъртния покров
Но нека не униваме, тъй като, по безсмъртния и универсален израз на Илия Троянов, „светът е голям и спасение дебне от всякъде“ – та така и бедната ни варяща се жаба също я дебне спасението. Първата стъпка към моето лично спасение беше да извървя тесния, стръмен и плашещ път към осъзнаването, че се случва нещо лошо. Когато сме приели чужда роля и се опитаме да се натикаме в „несвоя“ самоличност, ние много се обвиняваме, че „не се справяме“. Полагаме чутовни усилия, за да се справим, и именно заради изтощението и фрустрацията от тези напразни усилия впоследствие съвсем не са ни останали сили за спасение от завиращата вода. Всъщност, докато пребиваваме само и единствено в същото това обкръжение, което ни е вкарало в тенджерата и е пуснало газта под нея, няма как да видим ясно случващото се, защото се оглеждаме в замъглено огледало. Един добър подход е да положим усилия първо да “поизлезем” мъничко от съня, от обичайното обкръжение, и тогава да погледнем към нашия досегашен живот, към нашите близки хора. Те са безценно огледало и учители – стига да не гледаме в него през мъгла.
Смяна на средата
Ключовата дума е постепенност – както постепенно се варим, така постепенно и тихомълком ще започнем да се измъкваме! Малките промени могат да са от голяма полза. Аз лично започнах (и продължих) да пиша този блог, който за мен се оказа нишка на живота, която постоянно беше с мен, която едновременно създавах и по която се издърпвах нагоре към слънцето. Ето, на това му се казва да си изплетеш сам стълбата, с която да преодолееш стената! Нека обаче се знае, че нишката не води директно и безпрекословно към слънцето – нишката ви ще ви прекара и през тъмни, влажни и усойни места. През страшни, самотни, зловещи места. През риск и през съмнения в самите вас. В разума ви, в преценката ви. И там, именно там се случва ферментацията на вашето спасение. Именно там се закалявате и придобивате новите си сили. Както казва Клариса Пинкола Естес, “Упорствайте. Дръжте се. Вършете си работата.” Няма ден без нощ. Ако в момента сте в лоното на нощта, ако минавате през ада, … продължавайте да вървите. Постепенно, с каквато скорост можете. Почивайте си, бъдете добри със себе си. Но правете, макар и малки крачки – при всяка възможност. Ако променяте малки неща във вашия живот и не спирате, в един момент ще видите, че малките камъчета, които сте извадили от основите на планината на нещастието, са подкопали цялата й база и тя започва да се саморазрушава. В живота ви прииждат нови хора, за които се чудите откъде се взеха. Предлагат ви се възможности, за които по-рано бихте били напълно слепи. Идва подкрепа – по мистериозни начини, но идва! Но за да дочакаме тази голяма външна подкрепа, трябва постепенно и по малки начини да си дадем вътрешна подкрепа и да си позволим да получим, да се облегнем, да се доверим.
Хванете се за нещо ново, нещо различно, дори да е малко, наглед незначително и периферно, и… се дръжте! Йога практика? ОК! Тичане? Страхотно! (с хубави маратонки, ако ще тичате по асфалт! Че да не дойдете да ми ревете в коментарите после…). Група за терапия или споделяне? Прекрасно. Блог или друга форма на писане и споделяне? Пеене и свирене на инструмент – дори никой да не ви слуша? Градинарство? Възстановяване на връзки със стари познати, които според вас имат интересен живот и отношения? Курс по каквото ви привлече? Супер! Мотоциклет? (тук намигам на онези прекрасни мъже, които досега не са дали на лошото момче в тях да поръмжи на воля). Повече от едно от изброените? Давайте, и си позволете да приемете това ново нещо като важно, направете го приоритет – пред децата, пред работата, пред партньора. Все пак, това е въжето, което ви изтегля от клокочещата тенджера обратно към живота – нима може да не е важно??
Почистете пространството си
За да се отвори място за новото, често трябва да се откажем от старото – класически подход при обновяването на дома – “изхвърли, за да купиш!”. Какво да изхвърлим? Ненужни предмети, дрехи, спомени. Негативни хора, на които не бихме желали (повече) да приличаме. Негативни навици – започнете с изхвърляне на навиците на самоотричането – липса на нежна грижа за себе си, прояви на нелюбов към себе си, самозанемаряване, отричане на удоволствията, самопринизяване чрез думи и постъпки. Потърсете символите, които означават нещо за вас – но търсете истинските символи и бъдете наясно с тяхното значение лично за вас. Една жена, която се самопринизява може да смята, че символът, който ще противодейства на това е онази гривна за три хиляди лева на витрината в мола. Но ако е принизена нейната творческа същност, истинският, действен символ би бил по-скоро тефтер за писане, бои за рисуване, творчески курс, запазване на един следобед седмично за творческа среща със себе си. Гривната тук няма да проработи. Така че, вниквайте в собствените си нужди, канете истинския си глас да ви говори, не бъдете сврака, която се вкопчва в “нещо златничко, нещо бляскавичко”. Търсете неуморно истинския ваш “изгубен символ”, който ще ви изтегли към светлината през дългата тъмна нощ на душата.
Отпушете ключалката, за да влязат на тънка, почти прозрачна струйка отдавна забравените приятели на душата – доверие в себе си, любов към себе си, уважение към автентичността си. И си дайте достатъчно време, за да дочакате момента, в който всички ключалки, врати и порти ще бъдат издухани и направени на малки тресчици от урагана на вашата истинска, уникална съзидателна сила.
nellypax 