Как да събудите спящия у вас творец / предприемач / мисионер… (ненужното да се зачеркне)

Напоследък много се говори и пише за „офис у дома“, „работене от къщи“, „location independent workplace“, елиминиране на продължителното и изтощително пътуване до работа, както и на разходите за наемане, оборудване и поддържане на специално работно пространство. Всичко това е много хубаво и аз подкрепям идеята с две ръце. Ето:

smily

Но и не забравям, че колкото и някой да ненавижда конкретния си офис, мястото има значение. Има места и ситуации, които ми помагат да се фокусирам и където се отключва потенциалът ми за творческа работа. Има други, в които ми е невъзможно. Доста невъзможно ми е например да се концентрирам за работа в домашна среда. Евала на тези, които го правят, аз трябва да отида НЯКЪДЕ.

Затова съм си заплюла (в средносрочен план) едно аскетично местенце за работа, спомагащо за концентрацията – само камъни и една студена водица. Ето го:

Източник: Corbis

Междувременно, обаче…

Как да накараш скъпото кафе да се изплати… многократно

Докато работя по преместването си по-близо до океанския бряг, се задоволявам с още по-семпъл, достъпен за всеки вариант за творческо място: кафене. Ще рече, уютно, сравнително тихо място, в което има възможност за известно усамотение, т.е. няма някакви нагли персонажи, които да ти надничат в монитора, да ти четат записките по бъдещето на света или да се кискат на мръсните (но определено креативни) рисунчици, които си драскаш, докато се съсредоточаваш и вдъхновяваш. Симпатичен персонал и посетители, добро кафе, дори разни неща за спешно захранване на изгладнели писатели и други индивиди с аналогично излинели мозъци…

Ако не сте намерили още “вашето място”, искрено препоръчвам да пробвате – по-сполучливо е, отколкото звучи. Разбира се, не задължавам скъпия читател непременно да се съсредоточава и вдъхновява. Но ми се иска да се опитате да го направите. Защо ли?

Защото вие имате в себе си удивителни дарове за света и за хората. И те искат да видят бял свят.

Да – дори да не мислите така в момента. Или да мислите, но дълбоко в себе си все пак да се съмнявате. Уверявам ви – ако си направите труда да дадете тези дарове на хората, те ще бъдат оценени. Вие имате съвършено предназначение в този живот и ако не усещате, че го изпълнявате (дори в момента да нямате понятие какво е), е ваш дълг към себе си и към другите хора да го търсите и да го осъществите. А може би само при мисълта да направите нещо ново и различно усещате едно неприятно стягане в гърдите? Чудесно! Това е вашата уникална песен, която няма търпение и много иска да бъде изпята. Тя няма да престане да ви притиска, направо да ви задушава, докато не я запеете.

Хубаво, да запея, но как??“

Ако се задушавате там където сте, сменете въздуха

Често сме толкова вкоренени в навиците, ежедневието, обкръжението и най-вече в несекващия вътрешен диалог, че така и не откриваме момента и мястото да се свържем с вътрешните си дарове и да ги извадим на бял свят. Ако друго не помага, просто “сменете въздуха”, т.е. мястото (и медитирайте, разбира се). В тази връзка, в интервю за  Big Think писателката Елизаберт Гилбърт („Яж, моли се и обичай“) казва: “Мисля, че заобикалящата ни среда влияе много силно на нагласата ни и на това, което пишем. Много често аз съзнателно и целенасочено се „имплантирам“ в дадена среда. Факт е, че книгата „Яж, моли се и обичай“ е за онова, което три страни – Италия, Индия и Индонезия, извадиха от мен. Трите й части се различават толкова именно, защото са създадени на тези три различни места.”

Но не е задължително веднага да хуквате за Индия, за да могат идеите ви да изкристализират. Място за концентрация и творчество сигурно има и съвсем близо до вас, ако потърсите тези четири елемента:

1) Няма разсейващи фактори – преди всичко връзка с интернет.  На нефокусирания ум интернет дава илюзия за някакъв суперинтензивен живот, но в крайна сметка мрежата изконсумирва ценното ти внимание без остатък, удавя те в рекламите си и те оставя изпразнен и неосъществен. Пробвайте: кафенета (проверете за връзка!), дома на родителите ви (когато тях ги няма), обществена библиотека, парк, вила, хижа, палатка, в колата (по възможност да е паркирана).

2) Има други хора с подобна на вашата (или на желаната от вас) “вътрешна вибрация” – те пишат, четат, рисуват, провеждат творчески или бизнес срещи, консултират, размишляват, медитират. Или дори не правят абсолютно нищо, т.е., блеят. (Блеенето е висша форма на естествена медитация, недостъпна за всекиго и не всеки умее да блее наистина качествено!) Така или иначе, създаването на общностно енергийно поле ви помага да останете “на фокус” – също както хората, които ви заобикалят. Докато пиша това, на съседната маса две млади девойки разпалено обсъждат темата за работенето на работа, която обичаш, за вдъхновението, за мотивацията в работата, за творчеството. Иска ми се да им кресна (ама няма, защото съм достолепна мацка, която си дава вид, че не подслушва чуждите разговори): “ТОЧНО така! И утре да не вземете да забравите всичко за творчеството и вдъхновението, да се напъхате в офисна пола-молив, и с подходящо сакенце и токченца да затропкате в ролята на амбицирани служителки към сградата на, примерно, някоя солидна банка! (Нищо лично срещу вдъхновените корпоративни кадри, но конкретно тези момичета можеха да влязат в такава роля само, ако тотално се продадат.)”

Искаше ми се да им го кресна като най-добронамерен и приятелски съвет. Защото е много гадно да се мъчиш да забравиш какъв си можел да бъдеш. Просто защото това не се забравя и винаги ще боли, ако живееш не-своя живот.

3) Атмосферата съответства на вътрешното ви състояние и нуждите на творческата ви задача

Съответствието можете да определите само вие – чрез опитване. Идеален може да е специално подготвеният от вас кабинет в собствения ви дом, уютно кафене без претенции или шикозен бар в нюйоркски стил с неизмазани тухлени стени. А какво ще кажете за хотелска стая – в долнопробен мотел (ако пишете някой трилър) или в президентския апартамент на Шератон (не съм била, но си го представям един такъв достолепен-великолепен) – ако настройвате ума си да развърти бизнес като на Уорън Бъфет? Пробвайте, и ще разберете къде ви се получава. Само, от сърце ви моля, недейте да стоите разфокусирано у дома си пред телевизора и ден след ден да се надявате, че концентрацията сама ще ви намери. Няма такъв филм. Няма и да има.

4) Има значение не само мястото, а и времето

Личните ми наблюдения показват, че най-доброто време е когато имате фиксиран период за работа по творческата си задача. Разпределили сте другите си задължения и сте направили така, че да не очаквате някой да се обади или “да мине”. Въобще, изберете момента така, че изборът ви ясно, високо и безапелационно да казва: “Това е моето време за творчество. То не е предназначено за нищо друго, за никой друг. Това е време, специално и непоколебимо определено за моята важна творческа задача.“