Как започнах да медитирам и какво ми донесе медитацията

 

„Медитацията е толкова по-съществена реалност от това, което обикновено смятаме за реалност.“ ~ Ричард Гиър

IMGP0275

От половин година медитирам и все повече се убеждавам във верността на това твърдение. Редовната медитация, дори и съвсем по аматьорски, какъвто е моят случай, не само е важна реалност сама по себе си, но променя в много положителни посоки и познатата ни реалност.

За мен лично пътят към редовната медитация беше бая дълъг и с много фалстартове. Започвах да медитирам много пъти като за целта използвах какви ли не „патерици“: записи с ръководени медитации, клипове в Ютюб, обясняващи и демонстриращи разни видове медитация, медитативни упражнения от типа „пребройте бавно до 100 със затворени очи, като много ясно си представяте всяка поредна цифра…“

Опитвала съм да медитирам, или по-точно да се упражнявам в осъзнатост, докато правя йога – това донякъде се получаваше, но все пак не беше „истинското нещо“. Дори ходех на нещо като курс по медитация, ръководен от една мистична дама. Е, на мен там не ми се получи – вместо да се отпусна и вглъбя, се напрягах. Само си мислех присъстващите хора що за особняци са, а и те сигурно са си мислели подобни работи за мене. Факт е, че по това време бях убедена, че явно никога няма да знам почти нищо за медитацията от първа ръка. Пък да пиша за медитация и да раздавам непоискани съвети би ми се видяло пълен абсурд. Но ето, нá – шест месеца медитация и самочувствието ми е толкова добро, че се изявявам в младия ми блог (тук) като полупрофесионален гуру, само ашрамът ми липсва. Благодарение на медитацията! ;-)

Защо реших да медитирам

Въпреки гореописаните ми затруднения, мощните влияния върху моето мислене – Уейн Дайър, Дийпак Чопра, Лео Бабаута и други – все настояваха (даже, може да се каже, направо дуднеха), че медитацията е първостепенна сред важните неща в живота, че ефектът й върху индивидуалния човешки живот и човечеството е нищо по-малко от фундаментален. Затова много ми се искаше да успея да медитирам.

Eдин хубав ден, преди 6 месеца, явно най-накрая съм узряла, за да получа малко медитацийка в живота си и така се яви моят учител под формата на едномесечна програма за създаване на навика да се медитира. Програмата предлага ясни съвети, обяснения и подкрепа от другите участници, но самата медитативна техника е колкото проста, толкова и ефективна и може да се предаде съвсем накратко.

Техниката

Сядате по турски, с изправен гръб (или в лотус, ако сте от тези, които могат да седят 5 или 10 минути в лотус без напрежение и болка) или пък на твърд стол, или просто на земята, с прави крака. Ръцете ви може да са отпуснати на коленете.

С или без затворени очи – от опит ще разберете кое е по-доброто за вас – броите бавно до десет, като всяка цифра маркира вдишване или издишване. После повтаряте отначало. Наблюдавайте вдишванията и издишванията, опитайте се да усетите движението на въздуха през носа, дробовете и тялото ви, без да им влияете. Дишайте си нормално – нито дълбоко, нито плитко. Когато хванете ума ви, че е започнал „да мисли някоя мисъл“, просто отбележете „Това е мисъл.“ и я пуснете. Без да се ядосвате на мисълта, без да се осъждате, че не сте успели напълно да изпразните ума си. Просто я пуснете и върнете вниманието върху дишането. За мен, както и за много начинаещи, пък и по-напреднали медитатори, медитацията основно се състои в това – последователно връщане на ума към дишането. И в това няма нищо лошо – пак си работи и е ефективна, независимо, че много мисли са прекосили съзнанието по време на сесията. Естествено, хубаво е да усетиш дълги периоди прекрасна празнота, но с практика и желание и това се постига.

Ако объркате броенето, започнете пак от „едно“. Когато ви се прииска да спрете с медитацията и да станете, отбележете това желание. Уважете го, и му дайте номер. Когато стигнете до номер три, можете да приключите с медитацията. Като алтернатива на т.нар. „три подтика“, можете да си навиете таймер – първоначално за 2 минути, втората седмица – за 5, третата – за 7… Не се чувствайте длъжни да увеличавате продължителността, освен ако не изпитате силно желание да го направите. За сметка на това пък, дори да изпитвате нежелание да медитирате, винаги можете да направите поне 2 минути. Две минути са много кратко време, дори за развилнелия се по време на медитация ум, а все пак дават на човек важна мисловна пауза сред хаоса от стимули, спомени, очаквания и емоции, които постоянно се боричкат в съзнанието ни.

Лежащата медитация и медитацията на музика не се препоръчват особено при този метод. Това си има своите основания, но, естествено, можете да ги пробвате и да разберете от собствен опит дали са за вас.

Навикът на медитиращия

И по-рано ми се е случвало с някоя техника да потъна в медитативно състояние, което ми е давало моментна лекота, яснота, безметежно усещане. Усещането за безметежност е ценна стока, която обикновено става дефицитна с порастването… Жалко, че не се продава – веднага щях да изтичам и да натоваря 5-6 килограма. Така или иначе, случвало се беше медитацията да ми дава подобно усещане, но винаги е било за кратко и без сериозен ефект върху живота ми. Защо? Към днешна дата си отговарям, че е защото е било еднократно, а медитацията следва да е навик. Защото, ако е навик, макар и за 5 или 10 минути на ден, тя някак се „просмуква“ в целия ти живот, в цялото ти живеене. Ми тя даже се просмука през стената в шумните ми и разюздани съседи – откакто медитирам, спряха да пиянстват и чалгарстват посред нощ и даже май накрая направо се пръждосаха нанякъде! Да живее медитацията като метод на медиация в междусъседските войни! И това си е чистата истина, само един детайл: не моето медитиране ще да е повлияло, а това, че в резултат на почти ежедневната медитация успявах по-малко да се съпротивлявам вътрешно на техните „нечисти дела“. Не, че съветвам така кротко да се процедира с нечистите държавници, примерно – да протестираме чрез медитация само. Макар че със сигурност би дало невероятни резултати. Представям си фейсбук група – „С дружна медитация към по-добро управление на страната“. На теория поне не звучи никак зле.

Във всеки случай, не качеството на медитацията ми, видът медитация или пък продължителността й дадоха осезаем ефект при мен, а именно навикът. Така че, ако медитирате веднъж, хич и не ми идвайте след месец да ми се жалвате, че медитацията не помага и съседите ви все още са шумни…

Какво усещам при медитацията? А какво ще усетите вие?

Какво ще усетите вие, не знам. Опитайте и ми кажете. Всичко, което усетите, е валидно и заслужава да се сподели и обсъжда. Няма грешки, има път и радост. От участието ми в малка група от медитиращи се убедих, че макар някои усещания да съвпадат, медитацията е и доста индивидуална. А говоренето за нея е мотивиращо. Аз лично засега усещам душевно и умствено освежаване, както и нова свързаност с другите хора, с живата и неживата природа, с космоса. Едно много голямо единение. Също така усещам свързаност със собственото тяло. Това също е една от техниките за осъзнатост – да усетиш, ама наистина да усетиш, тялото си. Да се свържеш с него, да го почувстваш наистина, такова, каквото е, в този момент, да го изследваш с мисълта си, фокусирано. Защото тялото е удивително и в него се случват удивителни неща всяка секунда. Знаехте ли, например, че ако седите съвсем тихо и се вслушате в сърцето си, наистина ще го усетите как бие? Аз доскоро не знаех, че е възможно да усетиш биенете на сърцето си (в спокойно състояние, имам предвид, не докато те гони изтърваният съседски ротвайлер – това всеки го може).

Защо медитирам аз? А защо пък да медитирате вие?

Ефектите върху мен засега са следните: медитацията по удивителен начин успява да прочисти мислите ми от негативното, страха и апатията. Балансира ме психически и ме кара да съм по-разбираща и усмихната. Свързвам се с една моя по-духовна същност, която е изпълнена с много повече творчески ентусиазъм, който малко по малко мога да пренеса и извън медитацията (или по-скоро да медитирам по мъничко във всеки един момент от деня). Усещам въпросното единение с другите и света, благодарение на което посрещам дори негативните житейски явления с благодарност – като добронамерени уроци. Неприятните хора успявам да видя като другата страна на моето собствено аз – така не само не им се ядосвам толкова, но дори и те започват да се държат по-малко неприятно – както и учените вече са установили, наблюдението променя наблюдавания обект. Звучи като да погледнеш през розови очила и на практика се получава точно това. Харесва ми какво казва Хю Джакмън за медитацията, често се фокусирам върху това описание, когато сядам да медитирам:

„Медитирам два пъти дневно за по половин час. Когато медитирам, мога да оставя настрана всичко. Не съм Хю Джакмън. Не съм баща. Не съм съпруг. Просто се потапям в мощния източник, от който идва всичко. Гмурвам се в него за една бърза баня.“

И пак от него:

„Медитацията е търсене на усещането за празнота. Тя е абсолютната почивка. По-добра е от най-добрия ви сън. Умът притихва. Всички усещания се изострят (…). Тя съхранява свежестта на живота.“
 

About these ads

2 мнения по „Как започнах да медитирам и какво ми донесе медитацията

  1. Интерено поднесено, но наистина навикът е може би най-важното в тази схема.

  2. Pingback: Вдъхновяващо: медитацията и звездите | nellypax

Коментирай

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s